Текстове

Текст от www.demokrit.com
Накъде върви науката
  • В началото на 30-те години под заглавие “Накъде върви науката” в САЩ и Англия издават книгата на Макс Планк “Пътища на физическото познание” – с пролог и епилог на Алберт Айнщайн…Състоянието на науката през следващите десетилетия се различава съществено от онова през първата трета на века и поради това въпросът остава актуален. След като работим като мравки в големи видими или невидими колежи от време на време изпитваме необходимост да добием представа и за нещата, които стават в глобален план. Затова периодично в научните списания се появяват статии, публикуват се също и сборници за главните научни направления…Наред с предимно описателните и наукометрични работи има опити към проблема да се подходи и от гледна точка на философско-исторически схващания, като се използвт категории от рода на парадигми или дисциплинни матрици (Томас Кун), изследователски програми (Имре Лакатош), тематики (Джералд Холтън), доминанти и др.
  • Който иска да почувства пулса на съвременната наука, би трябвало да се запознае с книгата на Л. Ледерман и Д. Теръси – “Частицата Бог”. Посланието, което се съдържа в тази книга, според мен е много показателно. Наред с интересните описания, историческите екскурси, хумор и прочие тя ни говори какво представлява, как се прави и накъде върви сега една авангардна наука. Става въпрос за нова област – изследванията на елементарните частици…Тук не можем да наблюдаваме пряко, експериментът не е независим от съответните теоретични схващания, всичко става по твърде опосредстван път. От друга страна, тази област е типична за съвременния етап и с нещо друго – а именно, че изследванията струват вече много, огромни пари, а също и с това как се получават тези средства.Необходими са милиарди долари и трябва хора, които разбират твърде малко за какво всъщност става дума, да вземат решение за отпускането им.
  • Но съвременната физика вече не е на нивото на онази при Фардей, който може да прави забележителни експерименти със скромни средства и в лаборатория, помещаваща се в една стая. Сега външният, социалният фактор започва да се намесва по качествено различен начин…Вече се чувства много по-силно, че науката се прави от нов тип учени…По-рано интересите на учените се определяха от тематиката. Сега програмите и проектите, които учените разработват, за да получат бюджети за своите изследвания, започват да играят решаваща роля…Ако се погледне, например, една заявка за разработка на някакъв проект в Щатите, тя вече представлява много солидно проучване в обем десетки и повече страници…Подобно проучване може да трае година и повече , а самото изпълнение – месеци или дори седмици. Така именно подготовката за атакуване на проблема става много важна.
  • Новото се постига с нови средства…Всеки нов елемент създава нови отношения с арсенала на всичко предшестващо, общо казано – с целия запас от научни знания. Затова учените трябва да следят новостите и къде те биха могли да се използват в научен и в приложен план. Например, успехът на Роберт Майер при формулиране закона за запазване на енергията се дължи главно на това, че той научава – и то по едно случайно стечение на обстоятелствата – за току-що появилата се теория на горенето на Лавоазие…Тук изпъква нещо важно – а именно, че съществена е не толкова подготовката, колкото осъзнаването на проблема и умението пътьом да се наберат необходимите знания. Хайзенберг, например, не е знаел матрично смятане, когато Макс Борн му подсказва възможността то да бъде приложено в атомната физика. Но той си взема един учебник, отива на почивка и там изучава матрично смятане.
  • Това общо взето е механизмът, с който продължава да работи науката. Започва се с идея, а тя обикновено е съчетаване поне на две неща. Не винаги са само две, но тази схема е доста обща. Артур Кьостлер смята, например, че този механизъм е всеобщ – всяко откритие е бисoциация, свързване на две неща. Най-често то е съчетание на факт и метод или на факт и теория, които дотогава не са били поставяни във връзка…За да опростим нещата, можем да си представим една таблица с две измерения – във всяка графа по хоризонталата са вписани известните неща, а по вертикалата нанасяме новите. Последните се съпоставят с останалите. Разбира се, не всяко с всяко – тук трябва да се пресява. Но по идея новото има “ретро-въздействие” – актуализира част от предишното знание. Този процес се осъществява на практика спонтанно.
  • Какво направи Томас Кун във философията на науката? На какво се дължи успехът на неговото схващане? Той обедини три области, които дотогава бяха разединени – синтезира история на науката със социология на науката и с философия на науката. Той се придържа към историческия подход, но историята на науката за него не е просто историография на идеите, а е история на научните общности, носители на тези идеи…Защото и неопозитивистите, и Попър приемат, че предмет на философията на науката не е контекстът на откритието, на обосноваването. А пост-позитивистите издигат идеята, че той не би трябвало да се изключва от философия на науката…Погледнато като публикационна активност философията на науката е най-интензивно развиващата се област в рамките на философията вече в течение на половин век…Любопитно е, че даже такива видни представители на философията на науката като Х. Райхенбах не са допускали, че ще се достигне до такова развитие.
  • Развитието на философията на науката е поне донякъде съкратено отражение на определени тенденции на науката – главно на фундаменталната наука. Не може да се говори за строго съответствие, а за корелация. Това позволява на философията на науката да се гледа като на миниатюрен модел на науката…Човек не може да има общ поглед за цялата наука, но в тази област се повтарят, така да се каже “в снет вид”, някои основни, общи характеристики…След Кант в европейската философия преобладава влиянието на рационализма, но в края на 20-ти век идва реваншът от страна на емпириокритицизма (критицизъм, но от позициите на емпиризма). Този емпиризъм става твърде моден. От 20-те години насам доминира пак емпиризмът, но вече коригиран – логически емпиризъм. Т.е. започва да се осъзнава, че без рационална компонента не може да има адекватно разбиране на науката. Позициите на рационализма значително се усилват през втората половина на века. Това може да се обясни с развитието на теоретичното познание и особено на новите области, в които изследванията навлизат в микросвета. Осъзнава се, че без теоретична основа експериментите нямат самостоятелно значение. На фотоплаките се наблюдават десетки трекове (следи). Ако не знаем какво търсим, не можем да твърдим, че сме открили позитрон, мезон и прочие.
  • В днешното кризисно състояние, в което се намира страната ни, трябва преди всичко да се опази научния потенциал. При отсъствие на благоприятни условия би трябвало още повече да се залага на научното развитие като възможност за подобряване на нещата. Науката днес е тази, която може да помогне да се преодолее кризата, да допренесе за решаване на проблемите и за поддържане на нивото на културата на нацията. Но същевременно не по-малко важно е, че даже кризата да се преодолее без решаващата роля на науката, с колкото и финансови средстав да разполагаме след това без съответен научен потенциал няма да можем да решаваме новите проблеми. Квалифицираните специалисти не се създават за броени години. Един известен немски физик казваше, че когато има криза, обикновената реакция е да се редуцира бюджетът за наука. У нас той е намален десетократно, а далновидната стратегия би трябвало да бъде тъкмо обратна – да се увеличава този бюджет, защото друг път за справяне с кризата просто няма.
  • Професор А. Димер от Дюселдорф ми разказа, как при тежките условия във ФРГ след войната, за един медицински университет му отпускат един милион и половина марки за попълнения на библиотеката по философия – главно със списания, които не са се получавали по времето на фашизма. И той обикаля Швейцария и други страни и комплектова една от най-добрите библиотеки по философски въпроси, като създава и съответна информационна система. Още тогава, когато нещата не са стояли така остро, хората са осъзнали каолко важно е да се преодолее подобно прекъсване. Ако у нас се допусне подобна празнина, в бъдеще тя ще е много трудно поправима.
  • Ценността на науката не може да се измерва с незабавни конкретни изгоди. Но всекидневният прагматизъм тласка обикновено в обратна посока. По този повод ми идва наум една мисъл на Айнщайн. “Зная защо – казва той – има толкова много хора, които обичат да цепят дърва. В тази дейност те незабавно виждат резултатите”. Подобна нагласа на съзнанието може да ни доведе само до едно – да се превърнем в дървари.
Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s