Професор Костянев, Ректор на Медицински университет, Пловдив
Афористично за афоризмите и за Азаря Поликаров
Погледът на афориста или няколко думи за за научната хумористика.
Уважаеми колеги, приятели и близки на академик Азаря Поликаров,
Посрещнах поканата да участвам в тази проява със смесени чувства. От една страна се зарадвах, че мога да изразя своята признателност към паметта на интелектуалеца и учения, който ме тласна към научната хумористика. От друга страна се притесних, че ще трябва да говоря пред необичайна за мен аудитория за един от най-енциклопедичните и просветени умове на България.
От собствен опит знам, че колкото повече неща се кажат на такова място, толкова по-малко неща се запомнят. След дълго колебание реших да прочета част от едно мое есе за афоризмите, а след това да цитирам и да се опитам да коментирам някои от велоколепните попадения на академик Азаря Поликаров от книгата му «Просто на шега», издадена през 1983 год. Така, че – афористично за афоризмите и за Азаря Поликаров:
Хората поумняват – афоризмите изместиха притчите и басните! Най-безотговорно заявявам, че между любителите на афоризми няма бездарни читатели. Решаващото предимство на афоризма е, че е къса форма в малка книжка. Бързо се смила и лесно се помни. С други думи – деликатес за мързеливи интелектуалци !
Не само абсурдната, но и най-обикновенната житейска ситуация крият в себе си афоризъм. За съжаление, ние имаме сетива за трънчето в петата, но не и за трънчето в мозъка. Авторът на афоризми не е необикновен човек, но не е и съвсем обикновен. Той е фокусник, който изважда от неудачите си крилати максими и показва, че илюзиите не противоречат на реалността. Той е дупката на житейската магистрала, която здраво разтърсва както таратайките със стъклен амбалаж, така и бързите коли.
Истина е, че шансът да кажеш нещо абсолютно оригинално, не е по-голям от този да спечелиш шестица от тотото. Но въпреки това хората продължават да пишат. Лошото е, че няма кой да чете. И все пак, представете си книга, в която са събрани най-добрите афоризми на света. Ето го най-новият Завет!
Книгата с афоризми може да се сравни и с юрган, пълен с бълхи. Щом хората се пристрастяват към тях, значи имат нужда от тях. Оригиналният афоризъм е творчески връх на човешкия интелект, защото стига до дълбините на духовния свят.
E=m.c2 – нима това не е блестящ афоризъм? Не знам дали има евристична философия, но добрата афористика определено е евристична! Винаги, когато чета афоризми, ме обзема гордост за творческите възможности на човека. Афоризмите са толкова кратки, че в тях няма място за повече от една лъжа. Бих казал, че добрият афоризъм е повече от диагноза – той е диагноза и лечение едновременно, не за тялото разбира се, а за мисълта. В афоризмите човешката отрова служи за лекарство по същия начин, както и змийската отрова.
Писателят докарва читателя до златоносния пясък и търпеливо му помага да намери златните зърна, докато авторът на афоризми му ги поднася на тепсия. Затова пред многоводието на романите, предпочитам отривистия удар на афоризмите.
Авторът на афоризми пише по-трудно от писателя. Един добър афоризъм на ден вече е висока производителност! Осмелявам се да каза, че книги пише онзи, който няма търпение да измисля афоризми. Трябва ли да припомням, че след като се прочете, книгата се погребва в библиотеката, докато книжката с афоризми се препрочита много пъти.
Афоризмите и простотията не могат да се понасят. Защото афоризмите непрекъснато сритват простотията по задника и се опитват да й отрежат опашката чак до ушите. Диапазонът на иронията в тях се простира от невинната закачка до моторната резачка. Съгласен съм, че всичко мъдро вече е казано. Но не е казано, че то не може да бъде мъдро перефразирано.
Затова да се върнем на хумористичното наследство на академик А.Поликаров. Това, с което той беше най-известен на моето поколение – едва прохождащите научни скептици, беше неговия «Речник на свои думи». Трябва да си призная, че заради този речник, аз събирах броевете на в. Народна култура през периода 1981-1982 год. Познавачите на този бранш знаят, че една немалка част от афористиците са се опитвали да направят собствени афористични речници. След гениалното произведение на Амброуз Биърс “Речникът на дявола”, където той иронизира американската култура с невероятен сарказъм, е трудно да се направи нещо значително в този жанр. И все пак академик Азаря Поликаров имаше своите върхове, в които диапазонът на иронията се простира от невинната закачка до моторната резачка.
Ето няколко чудесни примера в този жанр (цитирам дословно):
Епиграми – милиграми екстракт от килограми словесна руда.
Безалкохолни напитки – напитки, лишени от най-същественото.
Киноизкуство – изкуството да се пращат хората на кино.
Сатирик – хуморист, хванал сатъра.
Халваджия – надежден гарант на бозаджията.
Големее се – значи не е голям.
Кремация – генерална репетиция за ада.
Молба за критични бележки – вежлива покана за похвална оценка.
Научен администратор – добър ден, администрация, сбогом наука!
Плагиатство – този срамен занаят.
Примиренческия поглед на плашливата интелигентност към по-силния женски пол проличава в следните няколко тълкования:
Бракосъчетание – преход от царството на свободата в царството на необходимостта.
Меден месец – гаранционен срок на брака.
Брак – съчетаване на две начала: на мъжкото начало и женското началство; Акт, при който нещо цяло се превръща в половина.
Следващите няколко примера са завършени афоризми:
Война – безумие, породено от безумието да се допускат безумци да решават съдбата на народите.
Времената се менят: намалихме консумацията на хляб срещу повече зрелища.
Взискателност – да не се допуска нивото да се издигне над онова, на което сме ние.
Избор между две злини – къде е изборът?
Закон за запазването (по Ломоносов) – колкото за апология разходваш, толкова от себе си отнемаш.
Закон за всичко или нищо – отнася се за тези, които имат всичко и все пак са нищо.
Химия – много важна наука за борба със замърсяването на оклоната среда, което се дължи главно на тази наука.
Ето три примера от рубриката: САЩ в ключови думи:
Pull and push (дърпай и бутай – надписите на вратите в Щатите) – основни начини да си пробиеш път в живота.
Golden Rule (златно правило) – който притежава златото, той установява правилата.
Business – особен вид работа, при която работата е да се присвои резултатът от работата на другите.
Своето разбиране за научната хумористика академик Азаря Поликаров публикува през 80-те и 90-те години във в. Орбита, сп. Проблеми на младежта, в. Народна култура. Използва псевдоними като д-р Аполинарий, Антиполяров и др. В статията си «За науките. Опит за наукообразно изследване» той споделя следното: Забавната страна на науката се оказа благодатна почва, на която разцъфтяха редица списания по научна хумористика: Списание за невъзпроизводимите резултати, сборници като Физиците се шегуват и пр. Ръководното убеждение на тези издания е, че «Хуморът е големият лост, големият хуманизатор и големият разрушител на нелогичната помпозност» и че «нито науката, нито човекът могат да преживеят суровостта на нашата епоха без чувството за хумор».
В т.нар. „Анти-божи заповеди на научния работник” той казва: Не ставай научен работник, но ако вече си станал тогава: Не залагай на знанията, а на нещо по-солидно; Придавай си дълбокомислен вид; Не щади сили за самоизтъкване; Използвай извъннаучни фактори; Не губи времето си у нас и др. Тази полушеги ме накараха по-късно да напиша – Божия заповед №5 – Не убивай млади таланти, стари професори и смели идеи.
За да не се приема иронията му като сарказъм, той казваше, че си позволява да говори шеговито или полушеговито за някои страни от благородната научна професия. В статиите „Архимедовият закон за хабилитирането” и „Разговор в полза на интензификацията на научната дейност” той формулира следното правило: Средното необходимо време за хабилитиране е почти постоянна величина и до голяма степен е назависимо от броя на публикациите. Много бих дал за да чуя неговия коментар днес, когато в резултат на закона за развитието на академичния състав в Република България, броят на професорите у нас започна да расте експоненциално и според прогнозите ще се удвои до м. юни 2012 год. и утрои до края на следващата година.
В статията «Закон за запазване на сивия цвят и други» Азаря Поликаров твърди следното: «Съвокупността от сивия цвят на мозъчното вещество на даден автор и потокът от неговите произведения е постоянна величина. Липсата на сиво вещество е пропорционална на твърдостта на черепа и заключения за цвета на мозъчното вечество могат да се направят без да се разкрива черепа.» Какво повече бихме могли да добавим към това? Освен, че благодарение на еволюцията, броят на обикновените идиоти намалява, но се увеличава броя на интелигентните идиоти.
На псевдонауката, псевдонаучната агресия и вълната от псевдонаучна литература, която е сравнима с интелектуалната отрова, Академик Поликаров посвети цяла монография, озаглавена «Псевдонаука», която като че ли остана незабелязана тогава, но е особено актуална днес.
За финал на моето парче от мозайката, ще използвам един абзац от „Новогодишно поздравление до незнайния писател от един научен работник, което важи за различни години”, което идеално пасва на ироничния стил на Академика: „Цъфтящото здраве според съвременната медицина е показател, че в живота си не си изразходвал умствена енергия. В този дух желая и занапред да запазиш непокътнати силите си.”
Аз също пожелавам цъфтящо здраве на всички участници в тази среща и нека не забравят, че глупостта не е обикновен недостатък. Тя е като великата китайска стена.
